 |
| Снимка: http://academy-for-leaders.bg/blog/post/112 |
„Две са безкрайните
неща – Вселената и човешката глупост,
за първото не съм сигурен.”
А. Айнщайн
Що
е то?
Човеците обичаме да казваме, че то е солта на живота. Без
него светът, такъв какъвто го познаваме, не би могъл да съществува. То стои в
началото на развитието и съществуването. Почти всяко живо същество го прави, и
нещо повече, инстинктивно се стреми към него, макар често и да не го осъзнава.
Сред хората е много популярно. За едни
то е дар от Бога, радостта на Битието и най-ценното им умение. Някои го правят по принуда, за тях то е скучна
необходимост, с която, ако не им се
налага, предпочитат да не се занимават. Трети така и не го усвояват през целия
си живот, а има и такива, които го
отричат напълно и го обявяват за страшен грях.
Не липсват хора, които обичат да
го правят само за забавление, без да влагат смисъл в него, срещат се и малцина, за които то е сериозна работа и с
него шега не бива. С две думи всеки го разбира по своему и е убеден, че неговата
гледна точка е единствено правилната.
За
това нещо трябва да си готов, не се прави току-така, защото извършено по
неподходящ начин и в неподходящия момент може да доведе до доживотен отказ или
до много тежки и непоправими последици, както за този, който го прави
неподготвен, така и за околните. Макар че при всекиго е различно. Някои го
започват още в ранна възраст, а на други им трябва повече време да се
престрашат. Първият път обикновено не се получава това, което очакваш, може да
бъде доста разочароващо, трудно, болезнено и дори унизително. Ако обаче не се
откажеш и продължиш, в един момент осъзнаваш, че с практиката ставаш все по-добър и
започва да ти става все по-леко и дори да ти доставя удоволствие, докато накрая
осъзнаеш, че най-голямото зло, което може да те сполети е да те лишат от него. Е,
за някои е беда, ако ги накараш да го направят, но затова сме и различни. А да караш някого да го прави, въпреки отказа и нежеланието му, е абсолютно мъчение, равносилно на това да го забраниш на човек,
за когото то е като дишането.
При
едни е талант, а други се учат на него с много труд и усилия, трети пък, доста
много при това, така и не успяват да го направят. За мъжете е средство за доказване, а за жените – оръжие. Интересно е, че колкото по-зле се справя
някой, колкото по-малко го владее, толкова повече държи да увери другите, че е
много добър в него. Неспособността да се справи може да
доведе човек до агресия
и озлобление към околните. Много хора предпочитат да го правят сами, макар да
твърдят, че не е така, защото ги е страх да го споделят с някого. Други пък го
харесват когато е групово и действието се споделя от колкото се може повече
участници. Намират се и хора, които го правят крайно безогледно, но държат да
уверят околните, че идея си нямат от него и за да са по-убедителни, преследват правещите го открито с всякакви обидни
епитети, а доста често и по много по-жесток начин. Истината е, че тези, които
го правят прекалено често, не са гледани с добро око от обществото, но пък и
тези, които никак не са го правили също са обект на подигравки. На това нещо
човек обикновено се учи от другите и сам може да стане учител, за добро или за зло, често без сам да си дава
сметка за това.
Всяка епоха има свои разбирания за него, това което за
древните било нормално е отхвърлено от Средновековието като неописуемо зло, а на нас пък средновековните постулати ни
се струват по-варварски и от античните. Разни хора – разни идеали, както е казал
Алеко.
Благодарение на това нещо империи са се въздигали или са
рухвали в забвението на историята, личности са ставали могъщи владетели, или са
загивали позорно. Хора са били убивани заради него, експлоатирани от него,
манипулирани чрез него. Някои религии и до наши дни го отричат и се стараят да
го ограничат максимално сред своите вярващи, други пък го издигат в култ,
възпяват го в книги, изобразяват го в храмовете си. То е често срещана тема в изкуството на много народи от различни епохи.
Използвано
по правилен начин то може да ни води напред и да ни кара да се чувстваме
щастливи, че сме хора. Неправилно или неразумно употребено обаче е оръжието, с
което ще се унищожим като вид. То носи добро, но по-често зло. Докато има и едно живо същество на
планетата ни, то ще съществува, без него не може, нямаше да го има и животът.
Съзнателно или несъзнателно, по инстинкт или по личен избор всички го правим,
или поне искаме да го правим, или се боим да го правим, или си мислим, че не
можем да го правим, или някой ни е казал, че не сме родени да го правим, или
пък ни е казал, че сме много добри като го правим, или ни е наказвал, защото го
правим, или ни се е присмял на начина, по който го правим, или ни се е обидил, че не искаме да го правим с
него, или..., или..., или...(до
безкрайност).
Що
е то?...
Валентина Ласкаева е учител по български език и литература в
Професионална техническа гимназия “Шандор Петьофи”, гр. Разград.
