Награда за поезия - Генка Петрова

Снимка от: http://www.bulgarica.com/

Трети март

или вменяване на вини

Така е млъкнал Март, свободният,

любовният, женският, вездесъщият Март.

Такава екзалтация в микрофоните,

актьорите коленичат пред Патриарха,

пред три деня нашите дружини как прохода бранят,

учителките по българска литература закопчават

палтетата си,

дишането им, учестено, разширява илиците,

копчетата без позволение извиват главички

ту наляво, ту надясно и хващат пътя без илици,

без ограничения, свободния път,

учителките по литература дишат учестено,

дишането им не може да преживее знамената на

революцията

в ръцете на млади лицемери,

в лявата – с дръжките на знамената,

в дясната – с джиесемите, които какво ли гърмят,

по-актуално от гръмкия глас на актьора,

България цяла сега нази гледа…

Срамът ни е толкова далече от куртоазията,

с която крачат младоците със знамената на

България,

днешната, древната, вечната, другата България…

Срамът е минало забравено, сегашно непознато,

само учителките по литература

сресват угризенията на съвестта си,

чупят зъбци на гребена на вълните,

които ги извисяват пет учебни часа годишно

до… тоя връх висок е, тя ще ни съзре,

ако би бегали, да мрем по-добре…

И умират учителките, и възкръсват.

Трети март е визитната им картичка, на която пише:

Свободата е бъдеще със сертификат,

издаването му – всеки Трети март

пред паметника на Аспарух,

пред Епопеята на Патриарха

и пискливите гласове на псевдонастоящето,

загрозяващо истината за свободата,

все по-голямата истина, все по-глухата и далечна,

дерайлирала от коловозите на истината Свобода.

За всичко случващо се на Трети март

са виновни… учителките по литература.

Генка Георгиева Петрова е учител по български език и литература в СОУ „П. Р. Славейков“, гр. Добрич.