Метеорен август (Роза Янкова)

Снимка: http://photosynthesis.bg/?news=213

Взеха да ме побиват тръпки

от жълтия цвят на времето.

Тези усмихнати снимки

са доживотна присъда.

Добре, че не сложих във рамка

кратките жестове, позите.

Нека си плуват спокойно.

Да дадат плът на хипнозата,

според която съм истинска.

Като в измислен спектакъл

търся си мястото, личното…

Търся любовните облаци

във нелюбовното никога.

Черно-бялото става цветно

през прозрачния поглед на водката.

Метеорния дъжд ми убягна.

В августовската нощ вие котка –

вероятно това е прокоба.

Редуцира се шансът до нотите

на поднебесния блус,

който не ще се повтори.

***

Не записах и тази нощ

нашепванията на Сянката -

тялото на моята душа.

Сметнах за излишно да го правя,

щом в този пласт на времето не те откривам.

А може би и в следващия – по-разлистен,

ще те няма…

И колкото и да разхождам Сянката,

ще срещам пясъчни подобия.

Как бързо се разтапят в червената пустиня на страстта!

Самотно кратко слънце ме отпраща

отвъд дъгата на излишната ми гордост.

***

И това утро лъжливо те приканва

да чакаш двайсетте минути слава.

Когато пишеш посвещение и слагаш дата –

каква обвързаност!

По-симпатичен ми е слабоумния,

щастливо тананикащ празния си ден.

По-вечна ми изглежда плътта на камъка,

пробила защитеното стъкло

на твоята ранима горделивост.

Във пропастта, която ни поглъща,

живее огледално отражение.

***

Не се страхувай – няма смисъл,

толкова е просто –

ако си смеел да обичаш,

ще оцелееш…дори без двайсетте минути слава.

Роза Янкова е учител по български език и литература в  ТГ „Княз Симеон Търновски”, гр. Стара Загора.