Стихове (Петър Брайков)

Снимка: http://www.bwd-bg.com/bg/

 

ВЕЧНОСТ

Летни щурчета потайни

с химни даряват нощта.

Звъннали струни омайни,

срещат в прехлас утринта.

Сянка сапфирена мята

облак над хладна трева.

Тръпне в отмала земята,

шепне невнятни слова.

Утро полята разнежи,

черни воали раздра.

Слънцето в златни си мрежи

щурчови песни събра.

Стръкче от зрънце посято

плахо пробива пръстта.

Диря от пухче отвято

сля се за миг с вечността.

АНТИТЕЗА

Нощта с премръзнали ръце

разкъса смъртната ми дреха,

изтръгна стенещо сърце,

но хали воплите поеха;

по мен, захвърлен в самота,

незрими пръсти запълзяха,

угасвам в ледна тегота

и черни капки заръмяха.

Ще вейнат топли ветрове,

стопили зимната пустиня,

ще бликнат дивни цветове

над мен през утрин светлосиня;

щурче звънче ще зазвъни,

ще светнат в клони изумруди,

пчела трева ще разсъни,

ще литнат бели пеперуди.

НЕОБЯСНИМО

Какво ли си казват, потънали в мрак,

сама чучулига и сух пущинак;

тревата и първият скреж разпилян,

листата и волният вятър припрян;

морето и гордият зъл вълнолом,

ръждивият ключ и безлюдният дом;

Щурецът и Мравката с лютия спор,

далечните стъпки и глухият двор;

Светулката с Бухала - нейния враг,

палатите царски и селският праг;

цветята и бръмбарът, сгушил се в тях,

горчивата святост и сладкият грях;

бездушният камък и живият стрък,

стрелата отровна и древният лък;

звездата незрима и Малкият принц,

херцогът и робът, неструващ и минц;

желязото тежко и лекият пух,

материя тленна и вечният дух;

пространство и време, векът и мигът,

умът и сърцето, плътта и страхът;

дървото и храстът, облог и залог,

презреният Дявол и мъдрият Бог;

дъждът краткотраен и земната твърд,

животът разцъфнал и черната смърт?

Ще схвана магичните тайни слова,

когато завинаги легна в пръстта

и дъжд завали…

                        и вали…

                                   и вали…

                                   и вали… 

  

Петър Брайков Лечев е учител по български език и литература във ФЕГ „Екзюпери”- гр. Пловдив.