Аз в страната на двата свята (Стефка Попова)

Снимка: http://www.obuvki.bg/articles/view/7/1045

    

    Типична градска лятна сутрин. Топло е, даже започва да става горещо. Шум на автомобили, говор, цвърчене на врабчета. Изведнъж чувам някакъв пукот. До контейнерите за боклук стара жена стъпва върху пластмасови бутилки, за да ги смачка и да събере повече в кашона. Кашон, вързан с връв, за да го дърпа по-лесно по асфалта.

    От другата страна на улицата има заведение с навес. Под навеса – лакирани дървени маси и пейки. На една пейка седи възрастна жена и пуши тънка цигара. На масата пред нея – порцеланова чашка с кафе и парче пица.

    Два свята, единият излишен ! (Както казва Смирненски).

***

    Бързам за родителска среща на детето. Есенна привечер. Ръми. Мушвам ръце в джобовете на якето. Ръкавите му са подгънати два пъти, защото ми е голямо. По-малки номера в магазина нямаше, а имах нужда от това яке. Пък и обичам дрехите ми да са широки, защото се чувствам някак си уютно в тях. Черна бейзболна шапка пази синузитната ми глава от дъжда. Не искам да изглеждам като „майката – вечен тийнейджър“ (вече съм в „тази хубава зряла възраст“[1] - т.е. някъде към 50-те), но финансовите ми възможности ми позволяват облекло в небрежно – спортен стил. С класическата елегантна мода засега оставаме „осъдени на вечна раздяла“. Това го е казал Алеко Константинов за парите („Аз и пари – това са две субстанции, осъдени на вечна раздяла“). А при мен пък се отнася за модните дрехи и обувки, за деликатесните храни, за цифровия фотоапарат, за който от години си мечтая, за екскурзиите в чужбина, дори за новите книги.

     Дъждът се усилва и аз мятам качулката на якето върху шапката си. След като придобих рапърски вид, крача още по-оптимистично към училището в ритъма на оптимистичните ми мисли за парите, дрехите и… още нещо.

     Пред мен върви дама с червено пончо, червена дамска чанта и червени обувки. За по-направо минаваме между два жилищни блока. Пътеката не е асфалтирана, но хората са насипали едър чакъл, за да не газят кал в дъждовно време. Дамата внимателно стъпва по камъчетата с тънките си червени токчета. Аз смело шляпам с маратонките си. Изравнихме се. Как ли изглеждаме отстрани ?

      Два свята, единият е излишен! (Както казва поетът Христо Смирненски). Да, ама не. (Както казва журналистът Петко Бочаров). Два свята. За единия не ми пука. В другия ми е приятно да живея. (Както казвам аз).

Стефка Попова е учител по английски език в "ОУ Климент Охридски", с. Драганово, обл. Велико Търново.

---

[1]   „Тази хубава зряла възраст” – бълг. филм, 1985г., реж. Хачо Бояджиев