Стихове (Иванка Гичева)

Снимка: http://stefchety.wordpress.com/2011/06/11/%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D1%81/

Цвете на камък

Тъгата  ми -
змийско кълбо на припек,
филизи пресъхнали
и жълти сипеи.
Самотата  ми -
черни врани прегракнали,
стръмен склон
и очакване.

А животът ми -
цвете на камък.

Носталгично

Вдън земя запиля се по съмнало,
първи петли края белязаха.
Не последва потоп, нито гръмна,
само вятър -  внезапно излязъл -
грабна думи,  усмивки и спомени,
завъртя ги в безреден въртоп.
Зейна пропаст - дълбока, огромна.
Няма спиране. Ех, живот!

Пуста ще бъде пътеката,
водеща  все до ръба.
Времето, казваш,  изтекло е...
Ах, ти, "шальная молодость моя".

Светло

Слънце в очите ти,
в моите - вяра.
Не се обичаме.
Но е изгарящо.

Жълто и светло -
глухарче усмихнато.

Нищо не ни обещава.

Иванка Гичева е учител в СОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Смядово, обл. Шумен.