Животът е трагедия за този, който чувства и комедия за онзи, който мисли (Пенка Близнакова)

Снимка: http://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Roman_masks.png

Чувството: Аз съм по-важно, без мен животът е немислим!

Разумът: Да, но в повечето случаи човек греши, ако се доверява изцяло на теб.

Чувството: Не, не е вярно! Аз не лъжа хората и затова те не могат да ме обвинят в лицемерие.

Разумът: Напротив! Аз познавам до болка човешката природа. Тя може да бъде коварна и пресметлива, лицемерна и студена като лед.

Чувството: Слушайте мен, защото сърцето е по-важно! Без него човекът е като каменна статуя.

Разумът: Почакай, не бързай! Наистина хората са подвластни на природата си, но могат да я променят с моя помощ.

Чувството: Не, не ти позволявам!

Разумът: Правя го в името на доброто.

Чувството: Пред мен ти си безсилен, не ще успееш да го сториш.

Разумът: Ще успея и още как!

Животът: Стойте, почакайте! Разрешението на въпроса не е в спора или грубата сила.

Чувството: Нека да видим!...

Животът: Спри! Послушайте ме! Нека ви разкажа една стара история.

   Някога, много отдавна, на Земята се родили две прекрасни деца – Чувството и Разумът. Те много се обичали, винаги заедно измисляли нови игри, помагали си един на друг.

   Тяхната дружба не просъществувала дълго. На Земята се скитали самотни, Трагедията и Комедията, две напълно противоположни личности, които не можели да живеят в съжителство. Затова решили да си потърсят компания.

   Трагедията много бързо се сприятелила с Чувството, а Комедията – с Разума. Така светът се разделил на вечна радост – царството на Комедията и Разума и  на безкрайна тъга, там властвали Трагедията и Чувството. Едни от хората били винаги тъжни, с изтерзани от мъка лица, горещи сълзи непрестанно се стичали по бузите им тъй, че погледът им се замрежвал. Други пък били обзети от толкова радост, че веселият смях ги просълзявал. Но нали завистта била човешко чувство, обладала сърцата на всички и те се скарали.

   Животът повече не можел да търпи тази несправедливост и решил, че най-добрият изход от положението е да събере в едно тъгата и радостта. Пред хората се открили светли дни: едновременно можели да чувстват и мислят, да скърбят и да се радват. Това продължило и до наши дни.

Разумът: Благодарим ти, Живот, че ни напомни кои сме! Е, Чувство, какво ще кажеш?!

Чувството: Дай си ръката, Разум! Нека никога не се разделяме, защото имаме нужда един от друг.

Разумът: Аз и ти, ние двамата, и животът ще бъде спокоен и усмихнат!

Пенка Близнакова е начален учител в ОУ ”Захари Стоянов”, гр. Пловдив.