Стихотворения - триптих (Тонка Хаджинакова)

Снимка: http://gotvarstvo.georgievi.net/a/article_42

 

ВЯРА

И няма да повярвам, че те няма,

дори от мен да се откажеш ти.

Ще преобърна цялата Земя голяма

и ще те открия в нечии очи.

От тях искрица аз ще си открадна,

във шепите си ще я приютя

и в мигове, когато нищо друго нямам,

в жарава буйна ще я разгоря.

И като жрица  от легенда стара

ще изрека най-искрен благослов

на тебе, моя съкровена вяра-

най-чистата, най-силната любов.

НАДЕЖДА

Последна дума ако имам,

със нея ще те нарека.

Дори безмълвна и незрима,

във тебе пак ще се врека.

Със жест, с усмивка или с мисъл

ще бъда с тебе до мига,

във който като лист изписан

ще се откъсна от света.

Бъди ми слънце в мрака мътен,

другар бъди ми в самота,

пътека във мига безпътен,  

в беда-протегната ръка.

Със теб съм силна и богата,

със теб съм истински живяла.

Вземи ми всичко, но в отплата

в мен остани, Надеждо моя бяла!   

 

ЛЮБОВ

Дълъг път към тебе извървях-

спъвах се, залитах, падах...

И сълзи преглъщах, но не те презрях

теб, Любов- и болка, и наслада.

Бранех те с разбити колене,

топлех те със вкочанени пръсти,

съхраних те в двете си ръце,

от сърцето си не те откъснах.

И сега си с мен- във белите коси

и в зараснали от битки рани.

Топлиш равните ми дълги дни,

радости и болки сбрали.

Остани, Любов, не си отивай,

тъжен ще е моят дом без теб.

Ще ти дам последното, което имам,

само с мен бъди до сетния ми ден!

Тонка Хаджинакова е преподавател по български език и литература в СОУ "Петко Рачов Славейков", град Кърджали.