Райската ябълка (Рангел Мрянов)

Снимка: http://zeleno.bg/bg/articles/611-rajska-yabulka.html

    

Вкусен, казват, и много полезен плод. Но има и нещо, което привлича. Сякаш без да го осъзнаваш! Дали е формата? Или свежият оранжев цвят, който при насекомите означава: “Не ме пипай!”, защото под крещящите, ярки цветове има отрова.

В нея има и нещо закачливо, смешно. Тя е ябълка, преоблечена като домат. Опитвам се да си обясня интереса към този плод. Сякаш това е стремежът на човека към всичко непозволено. Забраната - това всяко дете знае, прави всичко по-интересно и желано. Детското в мен не забравя да ми го припомни. Аз обичам детето в себе си. То трябва да се обича!... А забраните са за това - да се нарушават.

    Това ли е плодът, заради който първите хора са си навлекли божия гняв? Не знам защо Бог е забранил на Адам и Ева да ядат от това дърво?! Дали, защото плодовете са най-вкусни и е искал да ги запази за себе си, или да ги предпази от тръпчивия им вкус…? А може би желаел да им спести разочарованието, което ще изпитат, когато придобият познанието? Но тогава каква би била разликата между човек и животно?! Може да е целял да ги възпита, че не всичко е възможно, дори за най-глезените му чеда. За да ги научи на дисциплина. Да им покаже кой е господарят! Иначе чий Бог ще е той?! И какво си мислят те, че като са по негов образ и подобие са богоравни?!

      Дали първите хора са проявили типични за човечеството черти, или са ги сформирали тогава и ги предават по наследство? Но аз си мисля, че дори да не беше дяволът – преобразен като змия, да накара Ева да откъсне и отхапе от ябълката, те първите хора пак щяха да я откъснат! Та нали това е гъделичкащото любопитство, стремежът към непознатото, който ни движи напред. Желанието да опитат, да научат всичко и така да се доближат до своя създател. Нима има нещо лошо в този устрем – нагоре, към Бога?! И може би нескромната надежда и те самите да станат богове…? Представете си каква скука – само двамата в “Едемската градина”, а наоколо красота, която не виждат, защото не познават грозотата. Как да се зарадват на топлината, като не знаят що е студ? За какво да си говорят само двамата?! Та дори и да се скарат – пак ще трябва да се сдобрят, защото не е имало нито друг Адам, нито друга Ева… За какво да мислят? Храна – колкото щеш, дори да лежиш под дървото, някой презрял плод ще падне и ще улучи устата ти… Не са имали дрехи, които да сменят според модата, нито съседи, с които да си съперничат по имане… Убийствена скука!

   Та колкото и прибързан да е стремежът на Адам и Ева да се доближат до Бог, само можем да сме им благодарни, че са вкусили от стипчивия плод. Такъв е вкусът на познанието. То никога не е приятно и сладко. Придобивайки го, първите хора осъзнали голотата си, но това е първата крачка в тяхното развитие. Когато човек получи познание, макар и не в божествена степен, той научава, че райската ябълка се оставя да омекне. И след това “благородно гниене” – вкусът й става превъзходен… За да разбереш това е нужно време, търпение и сигурно няма да стане без изтръпване на зъбите. Загадка и парадокс – нещо “гние”, за да се “роди”.

    Някои хора не обичат райски ябълки, сигурно защото в тях нещо е закърняло, и надделява страхът. Може да са изгубили детето в  себе си?! Но у много се е запазил стремежът към забранения плод и първородния грях. Хората продължават да ядат и отглеждат райски ябълки. Каква самоувереност! Да те изгонят от земния рай, от “Едем” за нещо, което ти е помогнало да осъзнаеш, че си “гол” и въпреки това да продължаваш да го отглеждаш! Какво предизвикателство към всевишния! Няма покаяние и надежда за прошка. Адам и Ева са решили да се борят със земята и да я превърнат в свой рай. Сигурно е било много силно желанието да станат богове?! А за Бог какво остава – да наднича отвисоко, да наблюдава как неговите чеда се борят с несгодите и бавно, много бавно, но сигурно се доближават към него. Сигурно е щастлив – има интересно занимание, не скучае, а и трябва да е доволен от труда си. Своето съвършенство е заложил в съществото от кал  и то някога ще го достигне! И още един парадокс – човекът покори атома, но това му донесе не само полза, но и беда. Атомната енергия в ядрените реактори, ако излезе от контрол, може да унищожи човечеството! На помощ идва райската ябълка,  казват че нейните плодове намаляват нивото на радиация в организма.

    Като разсъждавам за това, дояждам един забранен плод, но част от кората не е омекнала, което ме кара да се усмихвам с вдървени устни…

Рангел Ст. Мрянов – детски учител, ОДЗ “Родина”, с. Устина, обл. Пловдив.