Стихове (Кристина Божанова)

СЛЕД МЕН

След мен какво ли ще остане?

Заключен вятър и затихващ гръм.

Пътечката в тревата даже няма

да си личи след месец. Литнал сън

за раждането на звездите,

за топлата прегръдка на нощта.

И аромата на липите

във юнска нощ. И падаща звезда.

След мене ще остане вик на птица

във полунощ. И може би

ще се отрони от зеницата

горчивата сълза на моя син...

РОДОПСКИ ТРИПТИХ

1.

Дори и да си тръгна,

от песента на птиците

мелодията ще остане -

несръчно залепени ноти

под боровата тишина.

На синкавите хоризонти

(полегнали стада родопски)

ще взема очертанията

и ще ги запечатам

в една-единствена

проекция на песента.

 

2.

Донеси ми

от синкавите върхове

единствен боров

холограмен стикер.

Подай ми късче

от родопския пейзаж –

да го запиша върху

диска на забравата.

Подскажи на зелените

огънати била

да не забравят пътя,

водещ

до планинското сърце,

до каменния

вдлъбнат връх

на моята представа

за истински забити

във небето

огромни върхове

без име...

3.

И най-накрая

сигурно

ще се разминем

с асфалтовия път

по който няма

пътни знаци,

маркировка

и прегради -

дори следи от хора

няма

в планината.

СЕДМИЦА

Съботният дъжд

опровергава посоките

и се втурва нанякъде

синкав.

Петъчни сълзи

кръстосват

неделни усмивки –

плетеница

от цветни мъниста.

Понеделник и вторник

са братя навъсени

и едва доизчакват срядата –

дето слънцето

с магнитни

протуберанси

изпепелява

на четвъртък

и петък

сватбата.

И отново е събота...

Кристина Божанова е преподавател по информатика в ДДЛРГ  “Teoфано Попова” - гр. Стара Загора.