Може да е лесно (Росица Чернева)

Снимка: http://en.wikipedia.org/wiki/File:Robert_Delaunay,_1913,_Premier_Disque,_134_cm,_52.7_inches,_Private_collection.jpg

Ние всички тук сме само гости,

за кратко сме на родната земя.      

Но ни е трудно да приемем просто,

че божий дар е слънчевата светлина.

Че няма смисъл в дългото планиране,

в безкрайни жалби от трудния живот,

че сложното житейско пилотиране

е само уводът към пътя ни отвъд.

И всеки ден превръщаме във битка

с измислени от нас самите врагове.

И всеки подарен ни ден засукваме на плитка

от ядове и скърби, от горести и грехове.

Защо сами си правим всичко да е трудно?

Защо сами опиваме се с мъка и печал?

И любовта, и красотата пропиляваме безумно

в омагьосания кръг на: „Взел и дал!”

А толкова е лесно да живееш:

да дишаш трябва всеки миг,

да пишеш стихове и да копнееш,

да бъдеш ти по своему велик.

Да оцениш, че важно е да си обичан

и да даряваш своята любов,

да бъдеш даже малко ироничен

към този свят и чуден, и суров.

Да храниш гълъбите на площада,

очи да имаш за красивите неща,

ръка да даваш, когато някой пада,

да обичаш безрезервно и своите, и чуждите деца.

Толкова е лесно да живееш:

Просто трябва да искаш да си жив,

да плачеш, но и често да се смееш,

и да не си, човече, никак горделив!

Росица Маринова Чернева е преподавател по български език и литература в СОУ "Саво Ценов Савов", гр. Пирдоп, обл. Софийска.