вторник, 24 юли 2012 г.

Фруктиерата - плодовете от двора на моето детство (Мариана Александрова)


Снимка: http://www.madonnahouse.org/features/surprenant/index.htm

 

ЯБЪЛКА


Тази линия
е толкова женствена …
С пресъхнали устни стоиш
и пиеш с очи
съвършенството.

ПРАСКОВА


Погълна залеза
и дворът пламна.
Една пчела
забрави пътя си
в целувка с мъхестото
ароматно слънце …

СМОКИНЯ


Пъстрее Адриатика
в сърцето на рапана.
Звездите –
песъчинки захаросан бриз.
Денят ще се търкулне
от зелената снага –
сгъстена капка мляко.
Какво си спомняш,
гостенко свенлива,
потулила овал
в митологичното ветрило
на листата си …

КРУШИ


Защо така
напомняте сълзи.
И още миг –
нощта ще пропълзи
по старото дърво.
Ще идвате в съня му –
звезден дъжд,
неистова съблазън,
тиха жажда …
Защо така
напомняте сълзи 

 ПЪПЕШ


Разрязвам утрото
на резени –
усмивки на богиня.
Сълзи роса
и всяка капка ме поглъща.
Притихвам
разтопена-медена
в уханието на небето …
На резени
разрязвам утрото.
Закуска за богини.

ДИНЯ


Сладки приказки,
сладки таткови тайни,
как завързахте
в тънки ластуни Земята …
По-голяма
от Слънцето вечер,
по-червена
от детска усмивка.
Спира лятото,
август пращи и се пука,
светят медени капки,
лепне по устните песен.
Кръгла радост,
по-голяма дори от Земята –
блага приказка,
сладка таткова тайна.

ДЮЛИ


На дъното на времето –
тръпчива сладост.
Жълти есени
баба подрежда на скрина.
Отломъци слънце под мъх-кадифе.
Бъдеще –
малки кафяви зрънца
във сърцата им.
Ухание на залез.
И баба – толкова отдавнашна,
реди последната
от дядовите есени
на скрина.
На дъното на времето –
тръпчива сладост.

ГРОЗДЕ


В циганска кошница –
краят на август –
гроздове жълт кехлибар.
Татко събира сълзите на лятото.
Скачат по спиците
слънчеви зайчета,
тънко жужи колелото.
Колко завоя остават
до щедрата есен?
Слънчево чудо –
очите на татко
в гроздове жълт кехлибар.
Колко надежда
в съня на лозите –
огън в голямата зима.
Древна магия – музика бухнала,
глас на земята – за обич.
Тънки завои
към благата есен –
светят очите на лятото.
В циганска кошница –
песен за татко –
гроздове жълт кехлибар.

НАР

 

Изтече толкова горчилка
през сърцето ти.
Отричат мъртвите зародиши
тъгата на пръстта,
където песните на баба са потъвали,
където мама мъката заравя.
Отричат тъмната агресия
на времето,
избило в остри шипове
наместо в плод.
И само той – единствен, натежал –
граната, дишаща живот.
С рубинени кристалчета
вселенска кръв,
пропукали обвивката на самотата.
Сълзи в окото на деня.
Със вкус на съвест –
остър и тръпчив.
Единствен плод,
загледан в корена –
началото на родовата памет.
Божествено дърво.
Не хвърляй този път цвета си! 

 

МУШМУЛА


Тръгнал
по тънка пътека от мъх
над горната устна,
през кръгли кафяви очи,
с костеливи въпроси изпълнени –
живот –
шепа остри костилки …

 
Мариана Александрова е възпитател в ОУ „Неофит Рилски”, гр. Дупница, 
обл. Кюстендил.

Няма коментари:

Публикуване на коментар